Терапия с разговори – видове и етапи на лечение

Всички преминаваме през периоди на емоционален стрес. При някои хора проблемът е краткотраен и отзвучава от само себе си. При други обаче е необходимо лечение, включително терапия с разговори. Чрез нея пациентът може да открие коренните причини за своя емоционален дискомфорт и да им противодейства по здравословен начин.

Тук представяме историята и същността на тази терапия, нейните разновидности, както и алтернативни подходи за постигане на позитивни промени в живота.

Тази терапия може да бъде полезна при:

• Лечение на депресия и тревожни разстройства
• Преодоляване на деструктивен стрес и травматични събития
• Подобряване на междуличностни отношения и умения за комуникация
• Освобождаване от зависимости
• Справяне с житейски кризи и други значителни промени в живота.

Откога се практикува лечение с разговори ?

Известно е, че в античността жреци и философи често използвали разговори за лечение на хората. Например гръцкият философ Платон, в прочутия си диалог „Хармид“ (около 380 г. преди Христа), разказва за способността на тракийските лекари – последователи на Залмоксис, да изцеляват с добри беседи душата и тялото. В древен Китай философът Конфуций предприемал провеждането на дискусии, защото бил убеден че те са средство за морално и духовно развитие.

През Средновековието и Ренесанса религиозните водачи предлагали духовни напътствия чрез диалог по време на изповеди и по този начин постигали емоционално облекчение у всеки, който търсил духовна утеха.

В края на 19-ти век австрийският невролог Зигмунд Фройд, основоположникът на психоанализата, поощрявал своите пациенти да разказват сънищата си, да говорят свободно за всичко, което им хрумва, без задръжки или цензура. Така той използвал терапия с разговори за разкриване на подсъзнателни желания и потиснати конфликти.

Неговите теории поставят основите на много от съвременните разбирания за човешкото поведение и психичното здраве.

В средата на 20-ти век швейцарският психиатър Карл Густав Юнг е популяризирал своята аналитична психология. Прилагайки терапия с разговори, той насърчавал пациентите си да разказват истории, митове и легенди. Юнг анализирал техните описания, за да открие повтарящи се теми и символи, които могат да бъдат сигнали за несъзнателни негативни емоции и модели на поведение.

Днес лечението с разговори продължава да се развива като прилага научни новости и се стреми да отговаря на променящите се нужди на хората.

Етапи на лечение при терапия с разговори

Обикновено пациентът преминава през следните 5 основни етапа:

1. Изграждане на терапевтична връзка. Търсещият помощ се среща със своя терапевт на място, гарантиращо конфиденциалност на разговорите. Това означава, че на това място, без притеснение, двамата могат да обменят мнения и да разсъждават по различни въпроси. Между лекувания и лекуващия трябва да се изгради връзка на доверие, която е решаваща за успеха на терапията.
2. Оценяване на проблемите и съставяне на план за лечение. Терапевтът и пациентът заедно определят проблемите, изискващи психологична помощ и съставят план за лечение.
3. Провеждане на редовни терапевтични сесии. Честотата им се съобразява с тежестта на симптомите и начертания план. Всяка отделна сесия може да обхваща 30, 45 или 60 минути, през които пациентът говори за проблемите си. Терапевтът го слуша и задава въпроси, с цел максимално изясняване на мислите, чувствата, поведението и ситуациите, които провокират здравословни проблеми.
4. Проследяване на напредъка при терапия с разговори. В края на всяка сесия лекуваният и лекуващият отчитат постигнатото. Това им позволява да преценяват ефективността на лечебния план и, ако е необходимо, да правят промени.
5. Завършване на терапията. Когато целите на лечението са постигнати, терапевтът и пациентът се фокусират върху обобщаване на постиженията и разработване на стратегии за справяне с бъдещи предизвикателства.

При необходимост се провеждат поддържащи терапевтични сесии за допълнителна подкрепа и предотвратяване на рецидиви. Продължителността на лечението варира в зависимост от индивидуалните нужди на конкретния човек.

Видове терапия с разговори

Съществуват множество лечения с разговори, всяко от които е насочено към отделни нужди и проблеми.

Ето някои от широко разпространените видове:

• Когнитивно-поведенческа терапия. Фокусира се върху промяна на негативните модели на мислене и поведение, които увреждат здравето.
• Хуманистична терапия. Подпомага способността на индивида да взема рационални решения и да развива своя максимален потенциал.
• Междуличностна терапия: Подобрява междуличностните отношения и социалните умения.
• Семейна терапия с разговори. Улеснява комуникацията в семейството и подпомага разрешаването на конфликти.
• Психодинамична терапия. Насочена е към изследване на ранните преживявания и несъзнателните конфликти, както и влиянието на миналия опит върху настоящите мисли и поведение.
• Екзистенциална терапия. Помага на пациентите да намерят смисъл и цел в живота си и да се справят с неизбежните предизвикателства на човешкото съществуване.
• Онлайн терапия с разговори. Провежда се чрез интернет. Допринася за решаване на разнообразни проблеми и се приема, че по ефективност не отстъпва на класическите разговори – лице в лице. Онлайн терапията има и още предимства: непрекъсната подкрепа, спестяване на разходи, гъвкавост във времето и други. Особено подходяща е за хора в отдалечени райони или с ограничена мобилност.

Алтернативни подходи към позитивни промени

Ако човек с леки болестни симптоми не е готов за терапия с разговори, той може да си помогне с различни методи за намаляване на стреса и тревожността:

• Повече движения. Тяхната роля за овладяване на негативните емоции е безспорна във всякакви направления. Например проучване на „Trusted Source“ от 2016 г. сочи, че физическите упражнения са от полза за хората с тревожност, свързана с отказване от цигарите.
• Медитация и йога. Тези практики имат силата да забавят препускащите мисли, което улеснява справянето със стреса и безпокойството.
• Правилно хранене. Отдавна се знае, че консумацията на преработени храни, захар и кофеин може да доведе до скокове в нивата на кръвната захар и да предизвика нервност, раздразнителност и затруднено концентриране. Множество изследвания са доказали, че някои хранителни съставки като магнезий, витамини от група B и омега-3 мастни киселини, са важни за регулиране на настроението и намаляване на риска от тревожност.
• Водене на дневник. Записването на мисли и емоции създава усещане, че общото състояние на човека е по-управляемо. Според някои проучвания воденето на дневник може да намали психическия стрес и да подобри цялостното благосъстояние.
• Арт терапия. Творческият процес може да бъде релаксиращ и отпускащ. Той стимулира изразяването на емоции, както и уменията за справяне с различни предизвикателства и постигане на психично благополучие.
• Отглеждане на домашни любимци. Освен добре познатите терапевтични животни като кучета и котки, специалистите по психично здраве препоръчват отглеждането на зайци, птици, лами и дори морски свинчета, чиято компания се ползва за лечение на тревожност и други психични проблеми.
• Планиране на времето. Наличието на план за дейности, свързани със семейството, работата, здравето и други проблеми е начин да се избегне струпването на много ангажименти наведнъж. Това може да намали безпокойството. По правило планираните задачи се изпълняват с по-малко стрес, особено когато са разделени на части и към тях се подхожда системно и постепенно.

Както се вижда, няма един подход за подобряване на психичното здраве. Решаващи са индивидуалните нужди и предпочитания на отделния човек. От неговата информираност, търпение и старание зависи успехът на терапията. В идеалния случай усилията, които пациентът полага, се превръщат с времето в приятна практика. Нали така гласи китайската поговорка: „Всички неща са трудни, преди да станат лесни“.

Често задавани въпроси