Колективно несъзнавано и архетипове

Хипотезата на швейцарския психиатър Карл Г. Юнг за колективно несъзнавано, общ примордиален резервоар, съдържащ базови модели, оформящи човешкото поведение и мотивация, представлява значително отклонение от популярната фройдитска психоанализа.

Приемана от някои като най-значимата теория на 20-ти век и отхвърляна от други като мистификация, която не почива върху емпирична основа, в действителност тя направи революция в психологията и продължава да бъде актуална и до днес.

Със своя интердисциплинарен подход, черпейки прозренията си от митологията, алхимията, астрологията, антропологията, религията и философията, Юнг осигури едно цялостно разбиране за сложните явления в психичния ни свят.

 

Юнг – енигмата на 20-ти век и зараждането на концепцията за колективно несъзнавано

„Всеки, който иска да познава човешката душа, няма да научи почти нищо от експерименталната психология.
По-добре ще е да бъде посъветван да зареже точната наука, да захвърли амплоато на учен, да се сбогува с обучението си и да се скита с открито сърце по света.
Там, в ужасите на затворите, лудниците и болниците, в сивите кръчми на предградията, в бордеите и баровете, където се играе комар, в елегантните салони, в борсите, на социалистическите сбирки…
[…] В църквите, в сектантските събори, чрез любов и омраза, чрез преживяването на страсти във всичките им форми, той ще пожъне много повече знание, отколкото дебелите учебници могат да му дадат.“

Карл Юнг

На 26 юли 1875 година в малко селище в Швейцария се ражда една противоречива личност, която ще окаже изключително дълбоко влияние върху съвременната психотерапия и ще положи основите на така наречената аналитична психология.

Карл Г. Юнг е първото оцеляло дете в семейството на Паул Юнг, провинциален пастор, и Емили Прейсверк. Той е интровертно (термин, въведен от него) и самовглъбено дете.

Въпреки религиозното си възпитание започва да търси отговори на въпросите си отвъд рамките на традиционната религия, като проявява засилен интерес към духовността, митологията и философията.

Първоночалният му избор е археологията, но след като се натъква на един учебник по психиатрия, открива истинското си призвание.

Той записва медицина в университета в Базел, специализира психиатрия и започва работа в психиатричната болница Burghölzli в Цюрих, под ръководството на Ойген Блойлер, който поддържа контакти с утвърдилия се по това време Зигмунд Фройд.

Младият Юнг е очарован от идеите на Фройд за несъзнаваното и през 1907 г. се среща лично с него, като двамата прекарват часове в обсъждане на човешката психика.

Тази среща бележи началото на тясно професионално сътрудничество, което значително ще повлияе на работата и на двамата, и на психологията като цяло.

Интересът на Юнг към духовността, митологията, алхимията, астрологията и символните измерения на психиката обаче започват постепенно да го отклоняват от идеите на Фройд. През това време Юнг развива важни отношения със свои пациенти и колеги като Ото Грос, Сабина Шпийлрайн и Антония Уолф, които му помагат при формирането на неговите теории и методи.

Разривът между двете ключови фигури в психоанализата се задълбочава, когато Юнг поставя под въпрос теорията на Фройд за несъзнаваното.

Юнг оспорва възгледите на Фройд за несъзнаваното като чисто индивидуализирано, проправяйки път в психологията за едно по-цялостно разбиране на психиката. Според него съществува един по-дълбок слой от нея, наследен от опита на предците и споделен между различните култури и поколения.

Той започва да посещава Африка, Америка и Индия, запознава се с източните духовни учения, алхимични трактати, наблюдава и изучава дълго време ритуалите на племенни общности в Северна Африка и индианци в Ню Мексико и Аризона, докато развива своята теория за колективното несъзнавано.

 

Колективно несъзнавано – характеристики

 

 

Идеята за колективното несъзнавано може да бъде проследена още до древните философски и религиозни традиции, както и обредите на племенните народи, които загатват за съществуването на универсални принципи и символи, лежащи в основата на човешкия опит. Но именно Юнг е този, който я развива в последователна теоретична рамка в контекста на съвременната психология.

Докато Фройд дели психиката на съзнателна и несъзнавана част, то Юнг въвежда и трето разделение, което, освен че е несъзнавано, то е унаследено и част от еволюционното развитие на човечеството.

Той смята, че ние не идваме на този свят като tabula rasa, а с огромен наследствен багаж, който никога не е бил част от индивидуалното ни съзнание, но ни оказва огромно влияние и наклонност към определени модели на поведение.

За разлика от личното несъзнавано, което съдържа индивидуални спомени и преживявания, които на даден момент са били съзнавани, но са изтласкани и забравени чрез потискане, то колективното несъзнавано е общо за цялото човечеството.

То се състои от архаични образи и мотиви, които са символично изразени в митовете, религиите и ритуалите, служещи като основа за човешката креативност, духовност и културно развитие.

Колективното несъзнавано се характеризира с няколко ключови свойства. То е универсално, надхвърля индивидуалните различия в културата, възпитанието и личния опит и отразява непрекъснатостта на човешкото съществуване през поколенията.

Освен това е динамично, развива се и се адаптира към промените в социален и историческия контекст, като действа отвъд съзнателното равнище, оказвайки дълбоко влияние върху човешкото поведение и културните феномени.

В основата на колективното несъзнавано са архетиповете – първични базови модели, които оформят нашите мисли, емоции и поведение по един дълбок начин. Те се проявяват в сънищата, митовете, символите и обредните практики на различните народи, служещи като символни шаблони, които резонират с универсалните теми.

Така както биологически организмът ни е детерминиран от наследствените гени, резултат от милиарди години еволюция, така и дадени наклонности към определено поведение и характер се предава в психиката ни наследствено чрез архетиповете (терминът идва от архе – древен и типос – отпечатък).

Самият Юнг казва, че това не е лично негово откритие, тъй като много пъти архетиповете са назовавани от други учени под различни термини като „елементарни мисли“, „категории на въображението“ или „representations collectives“.

 

Основни архетипове

 

 

Юнг идентифицира няколко основни архетипа, които са особено видни в човешкото съзнание. Всеки от тях въплъщава различни качества, роли и символични значения, отразяващи аспекти на човешката психика и колективния опит.

Персоната

Персоната е социалната маска или фасада, която хората представят пред външния свят. Тя отразява ролите, очакванията и нормите, наложени от обществото и може да прикрие истинската природа на индивида.

По същество его-личността е публичният аспект на нечия идентичност, оформен от културните влияния и социалната среда. Но тя е продукт на външния свят и под нея се намира по-дълбокият център на цялостния аз.

Докато улеснява социалното взаимодействие и адаптирането, също така може да попречи на автентичния израз на истинния аз. Прекомерното отъждествяване с Персоната възпрепятства интеграцията на другите съставни части на аза и постигането на психологическа цялост – процес, който Юнг нарича индивидуация.

Колкото по-силно човек се отъждествява с Персоната, толкова по-несъзнателен е за своята Сянка. Както казва Юнг: „ Всеки носи една Сянка и колкото по-малко бива приемана в индивидуалния и осъзнат живот, толкова по-гъста и черна става тя.“

Сянката

Зад фасадата на светлата ни Персона се крие една по-тъмна и неочаквана сенчеста страна, която, макар и да се опитваме да игнорираме, има огромно влияние върху нашите действия и реакции. В юнгианската психология тази потисната и непризната част от нашето аз е известна като архетипа на Сянката.

Това е тази част от нашата личност, която скриваме в несъзнаваното си, но която продължава да се проявява чрез различни процеси, като сънищата и инстинктивните реакции. Сянката се съдържа в личното несъзнавано, но нейните корени стигат до колективното.

Тя въплъщава несъзнателните, потиснати аспекти на индивида, включително желания, импулси и черти, които се считат за неприемливи или несъвместими с обществените морални норми.

Тези потиснати елементи често се проявяват като проекции върху другите, което затруднява интеграцията им. Човек изнася навън към другите своите негативни качества и чувства и по-този начин се оказва неспособен да ги обработи. Този процес не се извършва на съзнателно ниво, а от несъзнаваното.

Осъзнаването на Сянката е първата стъпка в процеса на индивидуация. Работата с нея не е лесна, дори се изисква голям героизъм човек да признае тъмните аспекти от себе си, но това е единственият начин, по който слабостите могат да бъдат преобразувани в силни страни.

Анимата/Анимус

Анимата представя женските аспекти в мъжката психика, докато Анимусът – мъжките аспекти в женската психика. Те присъстват в личното и колективно несъзнавано и оказват огромна роля при формирането на личността още в детството, като образуват емоционалната й страна, моделите на поведение, мислите, постъпките и най-вече избора на партньор.

При мъжете Анимата въплъщава качества, традиционно свързани с женското начало, като интуитивност, емоционална чувствителност и грижовност, а при жените Анимусът символизира мъжки качества като увереност, рационалност и независимост.

Основната фигура в живота на мъжа, от която зависи как той ще проявява своята Анима, е майката или семейната фигура, изиграла тази роля. Тя е първият женски образ, който среща в живота си. Майката е архетипен символ на Женското начало. А в зависимост от начина, по който той възприема майка си, ще развие положителните или отрицателните аспекти на женската си половина.

При сформирането на връзката с Анимусът в жената най-голямата роля играе бащата. Той е първият символичен образ на мъжкия принцип в живота й.

Цялостната личност

Цялостната личност, или както я нарича Юнг das Selbst, представлява обединяващият център на психиката, обхващащ както съзнателните, така и несъзнателните аспекти на индивида. Тя символизира цялостност, интеграция и реализирането на истинския потенциал.

Този архетип е крайната цел на психологическото развитие, представящ състояние на равновесие, автентичност и вътрешно удовлетворение, отразявайки присъщия стремеж към трансцендентност и духовна реализация, която се отразява в мандалата. Юнг оприличава архетипа на Цялостната личност на божественото Христово съзнание.

 

Архетипови образи в митовете

Архетиповете се изразяват външно чрез архетипови образи в сънищата, митовете, приказките, религиозните текстове, изкуството, литература и попкултурата. Един от най-мощните изрази на колективното несъзнавано се намира в митовете – вечните разкази, които улавят фундаменталните истини за човешката природа.

Чрез символизъм и метафора те оформят архетипни теми, служейки като мост между съзнателните и несъзнателните сфери и като средство за предаване на универсалните истини между поколенията.

Героят

Може би най-известният архетипов образ е героят, който се изправя пред предизвикателства и постига победа или трансформация. Примерите включват Одисей, Херкулес, Персей, Тезей и Ахил.

Трикстера

Този архетип въплъщава пакост, хитрост и непредсказуемост. Трикстерът нарушава статуквото, предизвиквайки конвенциите и обществените норми.

Представян като измамник и фигура на хаоса, който няма морални задръжки, всъщност той прекрачва остарелите парадигми и носи нова перспектива.

Примерите включват Локи в скандинавската митология, Койот в индианския фолклор, Хитър Петър в българския фолклор или Хермес в гръцката митология.

Мъдрият старец

Мъдрият старец обикновено се появява като наставник или учител, който помага на героя или героинята. Така например Нерей помага на Херкулес, като му посочва правилната посока към градината на Хесперидите в един от подвизите му.

Майката

Архетипът на Майката символизира грижата, състраданието и безусловната любов и олицетворява качества на съпричастност, топлина и емоционална подкрепа. Примерите за този архетипов образ са Майката Земя, Деметра в гръцката митология, Дева Мария в християнството, Кали в индуизма и други.

Въпреки този светъл образ, архитепът на Майката притежава и своята тъмна страна. Майката Земя дава, но и отнема живота, Дева Мария ражда Христос, но и става негов кръст, Деметра властва над дъщеря си Персефона на горната земя, а Кали поглъща децата си.

Детето-бог

Архетипът на детето бог символизира вечния цикъл на раждане, растеж и обновяване. В митологията и религията този архетипов образ се появява в различните религии и културни контексти като:

• Дионис. В гръцката митология Дионис е богът на виното, плодородието, театъра и екстаза. Той често е изобразяван като млада фигура, символизираща жизнеността и безпрепятствената радост на младостта.
• Хор (Харпократ). В древноегипетската митология Хор е богът на небето, изобразен като младо момче с глава на сокол. Като преродения Озирис, Хор олицетворява вечния цикъл на живота, смъртта и прераждането.
• Кришна. В индуизма Кришна е млад бог със синя кожа, свирещ на флейта или играещ сред животните. Кришна е символ на любовта, радостта и игривостта, но и на мъдростта и духовното познание.
• Йешуа. В християнството Йешуа (Иисус) често е изобразяван като младенец в ръцете на Дева Мария в различни художествени изображения.
• Тамуз. В месопотамската митология Тамуз е бог, свързан с плодородието, земеделието и цикъла на растителността. Той е представян като млад пастир или дете.

 

Архетиповете в съвременните интерпретации

 

 

Влиянието на Юнг се простира далеч отвъд областта на психологията. Неговите идеи са имали дълбоко въздействие върху литературата, изкуството и популярната култура, вдъхновявайки мислители и творци от различни дисциплини:

• Литературен анализ. Архетипната литературна критика изследва повтарящите се модели и мотиви в литературата, като идентифицира архетипни герои, символи и теми, които резонират с универсалните човешки преживявания. Писателите често включват архетипни елементи в произведенията си, за да предизвикат по-дълбоки психологически и емоционални реакции от читателите.
• Митологични изследвания. Архетипните мотиви са преобладаващи в митове и легенди от култури по целия свят. Американския професор Джоузеф Кембъл изследва  архетипа на героя в своя труд The Hero with a Thousand Faces, идентифицирайки общи етапи и предизвикателства, които героите срещат в митологичните разкази.
• Филми. Архетиповете често се използват във филмите и попкултурата за създаване на завладяващи герои и разкази. Често се използват архетипни теми и символи, за да резонират с публиката на подсъзнателно ниво, предизвиквайки емоционални реакции и предавайки по-дълбоки слоеве на значение.
• Психологическа терапия. Юнгианските терапевти използват архетипни образи и символика в психотерапията, за да улеснят самоизследването, изцелението и личностното израстване. С изследване на архетипните измерения на сънищата, фантазиите и символичните изрази, хората могат да получат представа за своите несъзнателни мотивации, конфликти и стремежи. Чрез процеса на индивидуация те срещат и интегрират архетипни енергии, което води до психологически растеж и себереализация.

 

Заключение

Концепцията на Юнг за колективното несъзнавано и архетиповете е повратен момент от историята на съвременната психология, която ни позволява да проучим дълбоките и универсални аспекти на човешката психика. Чрез анализа на архетиповите символи и образи, които се появяват в митовете, сънищата, изкуството и религиозните практики на различни култури, ние откриваме общия корен и единство на човешкото съзнание.

 

Често задавани въпроси