Анорексия нервоза – тихата убийца

Анорексия нервоза, наричана още „болестта на доброволната гладна смърт“, е хранително разстройство на психична основа, проявяващо се със силен страх от напълняване и изкривена представа за телесното тегло.

Това е поведенческо нарушение, което се характеризира с екстремно ограничаване на консумацията на храна. Симптомите могат да бъдат тежки и включват както физически, така и психически аспекти.

Той описва сложно хранително разстройство. В ранните му стадии апетитът се потиска съзнателно, но с течение на времето може да се стигне до загуба на физиологични сигнали за глад и насищане поради хронично недохранване, хормонален дисбаланс и други фактори.

Хората с анорексия обикновено възприемат себе си с наднормено тегло, въпреки че са с поднормено и дори крайно изтощени. Този изкривен образ на тялото е основна характеристика на разстройството, като усилията за редуциране на телесната маса се задълбочават още повече с всеки свален килограм.

Най-често това хранително разстройство засяга момичетата през периода на юношеството между 12 и 18 години или жени, чиято професия е свързана с публични изяви, като модели и актриси. Но се среща и при мъжете.

Анорексията е включена през 2013 година в петото издание на Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства (DSM), заедно с още други осем хранителни разстройства.

Изглежда, че анорексията е съвременно явление, но тя всъщност има дълга история и е била доста разпространена сред монахини и дълбоко религиозни жени. В древността е започвала като духовен пост за съпреживяване на мъките на Иисус, наричана anorexia mirabilis или „чудотворно вдъхновена загуба на апетит“, която доста често е довеждала до смърт.

Един забележителен пример е Света Екатерина от Сиена, мистичка от 14 век, която се е въздържала от храна за продължителни периоди като акт на покаяние и общение с божественото.

Въпреки подбудите към отричането на храната да са се променили от религиозен аскетизъм и духовна святост до идеалната физическа визия, то анорексията все още е свързана със стремежа към непостижимото съвършенство.

 

Какви са симптомите?

 

 

Симптомите на анорексия невроза включват:

• Екстремно ограничаване на количеството храна. Хората с анорексия нервоза се отказват от питателната храна и ограничават количеството й до минимум, като се подлагат на много строги диети продължително време.
• Страх от наддаване на тегло. Появява се интензивен страх от наддаването на тегло, поради което се проследява количеството приети калории, които трябва да бъдат изгорени след това чрез тренировки и упражнения или чрез лаксативи.
• Изкривена представа за себе си. Известна като „дисморфна представа“ (фокусиране върху незначителни или въображаеми несъвършенства), хората с анорексия възприемат своето тяло като по-дебело или по-непривлекателно, отколкото е наистина. Тази изкривена представа може да бъде толкова силна, че дори при най-драматичното отслабване, те продължават да виждат себе си с наднормено тегло.
• Намалена самооценка. Често е съпътствана с намалена самооценка и чувство на несъвършенство. Хората с това разстройство считат, че стойността им като личност е напълно определена от тяхното тегло и външен вид.
• Социално изолиране. Склонни са да се изолират от приятелите и семейство си и избягват социални събития, където има храна, тъй като се чувстват неудобно да се хранят в присъствието на други хора, като си измислят извинения пред близките си.
• Депресия и суицидна тенденция. Анорексията нервоза често е свързана с депресия и суицидни мисли. Хората, които страдат от този вид разстройство, съзнателно се стремят към саморазрушение и дори летален край.

 

Какви са причините за развиване на анорексия?

Зад фасадата на анорексията и стремежа към идеалното тегло се крият дълбоки пластове от психологически, социални и културни фактори, които допринасят за развитието на това коварно хранително разстройство.

Социо-културни влияния

Модните подиуми и социалните мрежи възхваляват недостижими стандарти за красота. По този начин допринасят за интернализирането на нереалистични идеали и увековечават нормализирането на нездравословните диетични практики, приравнявайки перфектната визия с достойнството, успеха и щастието.

Семейна динамика

Фамилните фактори и семейният натиск могат да изиграят основна роля при формирането на податливост към анорексия. Дисфункционалната семейна динамика, характеризираща се с конфликти, прекомерни изисквания и очаквания или пренебрегване, може да допринесат за развитието на нарушено хранително поведение.

Социална среда

Социалните отношения, влиянията на връстниците или социално сравнение са сред факторите, които допринасят за отключването на хранително разстройство. Междуличностните трудности, като тормоз, отхвърляне или социална изолация, могат да изострят чувството за малоценност.

Травматично събитие

Психологическите травми също се оказват голям фактор. Осъзнаването, че много неща не са под наш контрол, може да бъде причина за отключването на анорексия като компенсаторен механизъм към контрол на тялото.

Личностни черти

Хората с перфекционистични тенденции или ниска самооценка са по-склонни да се фиксират върху постигането на идеализиран образ на тялото и да се придържат стриктно към прекалено строги диетични правила.

 

Какви етапи има?

 

 

Анорексията прогресира през различни етапи, всеки със собствен набор от симптоми и предизвикателства:

• Ранен етап. В ранните етапи се проявяват признаци като диетично ограничение, броене на калории, загуба на тегло и промени в настроението или поведението. Близките може да забележат повишена секретност около хранителните навици и социалното оттегляне.
• Междинен етап. С напредването на анорексията физическите и психологическите симптоми стават по-изразени. Загубата на тегло може да достигне опасно ниво, придружено от физически усложнения като умора, световъртеж, косопад и нередовна менструация. Емоционалният стрес, депресията и тревожността също са чести.
• Тежък стадий. Без намеса анорексията може да доведе до животозастрашаващи усложнения като органна недостатъчност, електролитен дисбаланс, сърдечни проблеми, поднормено тегло, в резултат на недохранване и когнитивни увреждания. В тежки случаи може да се наложи хоспитализация.

 

Какво е лечението?

Ефективното лечение на анорексия нервоза обикновено включва мултидисциплинарен подход, съобразен с индивидуалните нужди. Ключовите компоненти на лечението могат да включват:

• Хранителна рехабилитация. Работата с диетолог за възстановяване на моделите на здравословно хранене и постепенно повторно въвеждане на храни за възстановяване на теглото е от съществено значение.
• Психотерапия. Различни форми на психотерапия, като когнитивно-поведенческа терапия, диалектична поведенческа терапия и семейната терапия могат да помогнат на хората с анорексия да се справят с основните психологически фактори, допринасящи за тяхното хранително разстройство.
• Медицинско наблюдение. Редовното медицинско наблюдение е от решаващо значение за оценка и управление на физическите усложнения на анорексията, включително електролитния дисбаланс, сърдечни проблеми и загубата на костна плътност. Медицинските специалисти могат да си сътрудничат с терапевтите и диетолозите, за да осигурят цялостна грижа.
• Подкрепа от страна на близките. Подкрепата от страна на семейството и близките при прилагането на лечението е от съществено значение. Разбирането и търпението могат да помогнат на пострадалите да се възстановят и върнат към нормалния си начин на живот.

 

Заключение

 

 

В заключение, анорексия нервоза е сложен и потенциално животозастрашаващ душевен проблем. Ранната намеса и постоянната подкрепа са жизненоважни за възстановяването от това коварно заболяване. Лечението може да е предизвикателство и да изисква значителна отдаденост, но с правилните ресурси и мрежа за поддръжка, хората могат да постигнат трайно възстановяване и да възвърнат своето здраве, самочувствие и благополучие.