Високи нива на йод и Хашимото – къде е връзката?

Болестта на Хашимото е често срещано автоимунно заболяване на щитовидната жлеза. През последните години все повече доказателства сочат, че честотата на заболяването може да е свързана с ефектите на йода върху организма.

Днес ще ви разкажем за връзката между прекомерния прием на йод и Хашимото, за да можете да вземете навременни предпазни мерки, ако сте в рискова група.

Йод и функциите на щитовидната жлеза

Йодът се използва от щитовидната жлеза за производство на хормони, които контролират много функции в тялото, включително растеж и развитие. Тъй като човешкото тяло не произвежда йод, той трябва да бъде набавен с храната.

Необходими са 150 мкг йод дневно за синтеза на хормони на щитовидната жлеза. Щитовидната жлеза има вътрешни механизми, които поддържат нормалната й функция, дори при наличие на излишък от йод.

Промените в нивата на Т3 и Т4, както и на тироид-стимулиращия хормон (TSH), който се влияе от другите два, могат да доведат до проблеми с щитовидната жлеза  и усложнения, свързани с анормалната й активност.

Всичко това може да се случи по редица причини, включително заради прием на твърде малко или твърде много йод. Когато натрупването стане твърде голямо поради големите количества йод в лекарства, антисептици, контрастни вещества и хранителни консерванти, могат да се появят проблеми като тиреоидит на Хашимото.

Ниските нива на йод в организма могат да доведат до хипотиреоидизъм. Дефицитът на йод също е свързан с развитието на гуша (уголемяване на щитовидната жлеза).

Нивата на йод и Хашимото – връзка и значение

За да опредeлим връзката между приема на йод и Хашимото, както и здравето на щитовидната жлеза, като цяло, трябва да отбележим, че дефицитът на йод е изключително рядък. У нас, както и в повечето развити страни се използва йодирана сол. Това предотвратява дефицита и съответно рискът от прекомерен прием, комбиниран с други източници, е по-голям.

За някои хора с анормална щитовидна жлеза, високият йод може да предизвика или влоши хипотиреоидизма, в това  число и болестта на Хашимото. Макар че първоначално се наблюдава изблик на енергия, високите дози могат да причинят „йоден срив“, който причинява внезапно изтощение и болки, които продължават няколко дни.

Това се случва, защото високият прием на йод може да инициира и изостри инфилтрацията на щитовидната жлеза от лимфоцити – белите кръвни клетки, които се натрупват поради хронично нараняване или дразнене.

В допълнение, големи количества йод блокират способността на щитовидната жлеза да произвежда хормони.

Това е и най-важната връзка между високия прием на йод и Хашимото, особено при хора с повтарящо се заболяване на щитовидната жлеза.

Жените, които приемат твърде много добавки с йод по време на бременност, могат да родят бебета с вроден хипотиреоидизъм (намалена функция на щитовидната жлеза), който, ако не се лекува, може да доведе до психични, сърдечни и проблеми с растежа.

Ефектът на Волф-Чайков – как организмът се справя с излишното количество йод?

Когато йодът е наличен в прекомерни количества, той се обработва от щитовидната жлеза чрез остро инхибиране на минерала, т. нар. ефект на Волф-Чайков. Предполага се, че благодарение на него се образуват йодопептиди, които временно инхибират РНК и протеиновия синтез на тироидната пероксидаза.

Ефектът на Волф-Чайков е необходимо средство за отхвърляне на големи количества йод и следователно предотвратява синтеза на големи количества тироидни хормони.

Острият ефект продължава няколко дни и след това, чрез т. нар. феномен на „бягство“ се възобновява организирането на интратироидния йодид и се връща нормалният синтез на тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3).

Въпреки това, при някои хора с хронични системни заболявания, пациенти с автоимунен тиреоидит и такива с болест на Грейвс не може да се постигне такъв ефект и се получава пренасищане с йод. Индуциран от йод хипотиреоидизъм е наблюдаван и при пациенти с анамнеза за следродилен тиреоидит.

Хипотиреоидизмът е преходен и функцията на щитовидната жлеза се връща към нормалното за 2 до 3 седмици след отнемането на йодида, но при някои пациенти може да се наложи преходна T4 заместителна терапия.

Хората, които развиват преходен йод-индуциран хипотиреоидизъм, трябва да бъдат проследявани дългосрочно след това, тъй като много от тях ще развият постоянен първичен хипотиреоидизъм. Именно връзката на високите нива на йод и Хашимото е най-отчетлива и важна.

Какво представлява болестта на Хашимото?

Нека разгледаме и по-подробно самото заболяване.

Тиреоидитът на Хашимото, известен също като хроничен лимфоцитен тиреоидит и болест на Хашимото, е най-честата причина за хипотиреоидизъм. Това е автоимунно заболяване с хронично възпаление на щитовидната жлеза. Болестта обикновено е наследствена.

С течение на времето способността на щитовидната жлеза да произвежда хормони се нарушава и води до постепенно влошаване на функцията и в крайна сметка недостатъчна активност на жлезата (хипотиреоидизъм).

Хашимото се среща най-често при жени на средна възраст, но може да се наблюдава на всяка възраст и да засегне мъже и деца, макар и по-рядко.

За съжаление няма ранни признаци или симптоми, които са уникални за тиреоидит на Хашимото. Тъй като състоянието обикновено прогресира много бавно в продължение на години, хората със заболяването може да не знаят, дори когато характерните антитела към тироидната пероксидаза (TPO) присъстват в кръвта.

TPO е ензим, който играе роля в производството на хормони на щитовидната жлеза. Ако тиреоидитът на Хашимото причини увреждане на клетките, което води до ниски нива на хормони, пациентите в крайна сметка ще развият симптоми на хипотиреоидизъм.

Хипотиреоидните симптоми могат да включват умора, наддаване на тегло, запек, повишена чувствителност към студ, суха кожа, депресия, мускулни болки и нередовна или тежка менструация.

В някои случаи възпалението причинява увеличаване на щитовидната жлеза (гуша).

Понякога заболяването може да бъде диагностицирано рано, особено при хора със силна фамилна анамнеза за заболяване на щитовидната жлеза. TPO антитялото може да е положително, но нивата на тироидните хормони може да са нормални или да се наблюдава само изолирано повишаване на серумния TSH.

Пациенти с повишени TPO антитела, но нормални тестове за функция на щитовидната жлеза (TSH и свободен T4) не се нуждаят от лечение. Пациент с леко повишен TSH (лек хипотиреоидизъм) също може да не се нуждае от лекарства и трябва да се подложи на повторно изследване след 3-6 месеца.

При пациенти с явен хипотиреоидизъм (повишени нива на TSH и ниски нива на хормони на щитовидната жлеза) лечението се състои в заместване на хормони на щитовидната жлеза.

В заключение

Като имате предвид всичко това, трябва да бъдете много внимателни с приема на йод особено под формата на добавки. Никога не приемайте медикаменти и дори добавки на своя глава. Консултирайте се със специалист и се доверете на неговата преценка.

Връзката между високите нива на йод и Хашимото е доказана и не бива да се пренебрегва нейния ефект върху организма.

Бъдете здрави!